ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЕЛЕН!

„Тази история е дълбоко лична...!“

    Историята, която ще разкажа в тези редове спокойно може да бъде озаглавена и с други имена! Но аз избрах това. За хората, които умеят да четат между редовете, ще стане ясно какво имам предвид!

    Случи се така, че през 2014 година професионалният ми път ме доведе в Лудогорието и по конкретно, във Воден – Ири Хисар. Място с много история, легенди, световна слава и голям ловностопански потенциал, който през годините беше позанемарен. Причините няма да ги коментирам. Имаше много какво да се работи, но моите усилия бяха насочени към развиване потенциала на популацията от благороден елен. Срещнах разбиране и подкрепа от ръководството. Това в комбинация с даденостите на местообитанието правеше задачата с една идея по-лесна, оставаше да се въведе ред и ясни правила при управлението и ползването на ресурса.

    След едно посещение в Лабод - Унгария у мен се роди идеята да събираме и сравняваме паднали еленови рога, да ги анализираме и чрез тях да съдим за развитието на конкретните индивиди, които ги носят. А не както до момента гледахме на падналите рога, като суровина за производство на различни сувенири и средство за дребна търговия. В модерните ловни нации в Европа такива събития /Abwurf stangen schau/ се организират от над 80 години. На тези прегледи си дават среща ловни специалисти, учени в областта на ловното стопанство, ловци, граждани и други. Натрупването на данни за определен индивид, каквито данни за нас представляват поредиците от паднали рога, биха ни помогнали да разберем кога конкретният индивид е достигнал максимума в развитието на трофейния си потенциал и кога евентуално би било най-добре да бъде изваден от популацията.

    И така, през пролетта на 2016 година екипа на стопанството се мобилизира да съберем и покажем падналите рога от благороден елен, на първото в България събитие наречено от нас „Преглед на паднали рога“! Събитието се прие добре в ловните среди. Получихме и подкрепа от ловностопанската наука в лицето на Катедра Ловно стопанство при ЛТУ. Събрани бяха много и различни по големина рога от животни обитаващи биотопа на стопанството. Някои правеха впечатление с потенциала си. Разглеждайки подредените рога един привлече вниманието ми. Беше рог от индивид с добър ген, с маса в горната си част, сиреч още млад. Защо всъщност ме привлече този рог? През декември 2015 година бях наблюдавал и заснел животното.

    Годините минаваха и „Прегледът на паднали рога“ стана ежегодно, набиращо популярност събитие. Наред с това бавно и трудно се опитвахме да въведем и утвърдим правилата при ползване на ресурса. Задаването на тази рамка не беше лесна работа, но всяка година бележехме някакъв напредък. Най – малкото провокирахме дискусия между колегите на тема трофейна възраст на елените. Проведоха се редица събирания и дискусии по темата кога трябва да се отстрелват трофейните екземпляри при благородния елен. Не твърдя, че сме откривали топлата вода в това направление, нея са я открили учените, от чиито учебници ние сме се учили. Но въпреки, че проф. Никола Ботев в хабилитационния си труд от 1981 г., ясно е дефинирал кога и при какви условия се отстрелват трофейните елени, мога да твърдя, че в 99% от ловната територия на България написаното от него не се спазва или не се спазваше! Масово млади и средновъзрастни елени се пишеха зрели, за да се задоволи търсенето от страна на клиентите, но кого лъжехме с тези действия... Голям импулс в правилната посока даде създадената лаборатория за определяне на възрастта на отстреляните елени по срез на кътник и направата на микроскопски препарат. Специални адмирации заслужава мотора на тази лаборатория – д-р инж. Чавдар Желев, който се зае и анализира възрастта на отстреляните елени в България за години назад. И изведнъж се оказа, че „...царят е гол...“.

    През 2017 година се намериха и двата рога на „моя“ елен. Видимо беше пораснал. Някои от колегите изразиха мнение, че няма да развие повече трофея си. Костваше ми много усилия и нерви да ги убеждавам в противното. Стигна се до там, че със заповед бяха определени стимули за ловните водачи разрешили за отстрел правилно истински трофейно зряло животно и санкции за тези, които разрешат отстрела на средновъзрастен индивид. На никой ръководител не е приятно да наказва подчинените си, но когато човек е убеден в нещо средствата за постигането му са оправдани! Ежегодно бяха провеждани обучения и опреснителни курсове на тема възраст и трофейна зрялост на елените. Ставахме все по добри ... в мисленето си! Ръководство и ловни водачи израствахме заедно! Междувременно растяха и елените в гората. Растеше и „моя“ елен!

Рогата намерени през 2018 година бяха по големи и с повече шипове от предходните. Това даде повод на поредния преглед на паднали рога да акцентираме на тях. Какво и колко щяхме да изгубим, ако го бяхме отстреляли както предлагаха някои?! При тези рога от 2018 година на левия рог се беше появило едно малко шипче при розетката, което даде име на елена. Това вече не беше „моя“ елен, той стана „Шипчето“. Въпреки нагледният урок, който ни бяха дали природата и времето, пак се чуха гласове, че трябва еленът да се отстреля. Явно не бяхме израстнали достатъчно! Но усилията продължиха. Стана традиция в стопанството на наблюдения да се ходи организирано. Всички тръгват в уречен час, всеки в района, който си е избрал и след приключване на наблюденията пак всички се събираме и обсъждаме видяното. С помощта на фотоапарати и камери се извършваше едно доста всеобхватно следене на ресурса. Посредством провежданите редовни наблюдения и информацията от падналите рога, ние, стопанисващите добивахме една по – пълна картина за състоянието и потенциала на популацията от благородни елени в стопанството.

    Растяхме ние, растеше и Шипчето! Рогата му намерени през 2019 година бяха с 1,5 кг по – тежки от намерените през 2018 и пак опровергаха „разбирачите“, които твърдяха че еленът е достигнал максимума в развитието на трофея си. Вече се чудех дали това не е кулминацията в развитието на трофея му. През брачния период заръчах на ловните да го потърсят, да го огледаме и да решим как да действаме. Случи се така, че по време на сватбуването никой не видя шипчето. След края на сватбите еленът се появи в района, в който обичайно си стоеше. Имахме възможност да го огледаме на мястото където излизаше да се храни. На пръв поглед рогата му бяха същите като тези намерени предходната година, което подсказваше, че кулминацията е настъпила.

    През пролетта на 2020 намерихме поредния чифт рога от Шипчето. Те потвърдиха предположенията ни. Рогата не бяха наддали. Приблизително запазваха масата и броя шипове сравнени с предходната година /тежаха със сто грама по – малко и имаха един шип по - малко/. Следяхме елена на снимки от фотокапани. Рогата, които му израстнаха през 2020 година вече видимо се различаваха от предходните. Нямаше я възходящата тенденция, а тъкмо напротив броя шипове от 22 при намерените през 2019 рога и 21 при намерените през 2020 година, сега беше 18 и рогата бяха натрупали маса в долната си част. Всичко това идваше да покаже, че еленът, казано на ловен език, връща в развитието на трофея си. Това е характерен процес при индивиди преминали кулминацията в развитието си. Видно беше, че еленът не е престарял, не беше на 13-14 годишна възраст. Но във възрастовата група на зрелите елени кулминацията настъпва по различно време и е свързана с индивидуалните особености и развитие на съответния индивид.

    Решихме през септември 2020 година да извадим Шипчето от популацията. Той беше дал своя принос в подобряването на генофонда, оставяйки добрия си ген в своето потомство. Отстрела на животното беше планиран да се проведе по всички правила на ловностопанската наука. Изчакахме да премине активния период на сватбуване, за да може за последно еленът да остави добрия си ген в природата. Тази година за разлика от предходни, Шипчето беше наблюдаван на основното ни сватбовище, което само потвърждаваше, че еленът е зрял и се е преборил с конкуренцията.

    Обикновено ловувахме с едни и същи постоянни клиенти, които оставаха доволни от нашите усилия и старание. И всяка година в края на престоя си заявяваха отстрела си за следващата година. Така е и до днес. Но разумното и консервативно ползване през годините от 2015 до сега, вече даваше своя резултат. Имахме зрели елени за ползване и можехме да си позволим да извадим един-два повече от предходни години без да нарушим напредъка в това отношение постигнат с толкова труд. А и беше важно да покажем на всички други стопанисващи, че избраният път е верен и води до подобряване в резултатите. Заради всичко това си позволихме да приемем заявката на български ловец, който до момента не познавахме. Условието ни беше той да дойде след активния брачен период. Времето мина. Имахме много добра слука с редовната ни група ловци. Дойде ред на „новия“ клиент. Човекът пристигна на 01.10. първите ми впечатления бяха, че е много възпитан и културен човек, по-сетнешния ми контакт с него затвърди това първо впечатление. Всичко беше организирано /израснахме и в това отношение през годините/, на клиента беше даден най-опитния ни ловен водач. Ловуваше се в района, в който се наблюдаваше Шипчето. Първия ден отстреляха един селекционен средновъзрастен елен, който е бил пропуснат при селекцията в по-млада възраст. Добро впечатление ми направи, че ловецът не отказва отстрела на такива индивиди /много други на негово място биха отказали/. На следващия ден при издебването бяха видяли Шипчето! Но малко не им достигнало да стигнат до изстрел. Ловецът беше силно впечатлен и респектиран от вида на елена в гората. Сила, мощ и бушуващи хормони, събрани в едно двеста и педесет килограмово, мускулесто тяло калено в битки! Нима има някой, който не би се впечатлил от вида на подобно нещо?! В останалите ловни дни тандемът ловец и ловен водач нямаха слуката и шанса да издебнат Шипчето! Отстрляха друг елен с хубав трофей и златен медал, но Шипчето оставаше като видение за нашия клиент! Тръгвайки си той помоли да запазим елена с Шипчето за него! Беше едва началото на сезона, за нас не представляваше проблем да следим животното и когато се успокои, и се позиционира в обичайния район, който обитаваше, да се чуем с ловеца и да направим план. Поехме ангажимент към човека и го спазихме!

    Времето минаваше, сезонът вървеше доста интензивно. Нашият клиент, видимо притеснен, че сме го забравили, прозвъняваше регулярно все с един и същ въпрос: „Кога да идвам за Шипчето?“. Всеки път го успокоявахме и му обяснявахме, че има време. Междувременно животното се беше върнало в района, в който зимуваше всяка година. Виждахме го често. И аз, и ловните, и дивечовъдите. Всички заети в ловностопанската дейност го познаваха и не можеха да го сгрешат при среща. Неусетно стана месец януари 2021 година и нямаше за кога да се отлага повече. Разбира се бихме могли да не отстрелваме елена. На следващата година най – вероятно щеше да „върне“ още в развитието на трофея, но това нямаше да го направи лош разплодник. Но все пак бяхме решили да покажем резултати от години целенасочена работа. Да покажем, че избрания път и заложената рамка са правилни. На следващо място – можехме да си позволим този отстрел! А можехме да си го позволим, защото петте години правилно стопанисване и минимално ползване бяха довели до натрупване на индивиди с отличен трофеен потенциал, които да заместят извадения от нас зрял елен!

    И така, клиентът пристигна, поговорихме, беше много превъзбуден, каза, че сънува Шипчето от онази тяхна среща през октомври! Всичко беше организирано, най – опитният ни ловен водач поведе ловеца към сбъдването на неговите сънища! Ловуваха с каруца, защото времето беше кишаво. Решено беше еленът да се изчака на чакало в района, в който излизаше редовно, за да се даде спокоен коректен изстрел и животното без мъки да се пресели във „вечните ловни полета“! Само, че в лова не винаги нещата се развиват както сме ги планирали. Движейки се към чакалото с каруцата ловуващите срещат елена. И под влияние на емоцията стрелят по него прибързано и без подготовка. Разстоянието до целта било под 50 м. Животното направило добра реакция след изстрела и побягнало /преразказвам историята, която ми описаха ловния водач и ловеца/. На мястото на изстрела намират малко кръв и тръгват по дирята, очаквайки да видят животното издъхнало. Но след 400 – 500 м ход по дирята елен няма. Тогава ловният водач ми се обади и ме информира за случилото се! В следващите дни ловец и водач търсиха елена. Чакаха по чакала да се покаже ранен от някъде, търсихме го с куче кръвоследник, след като си замина ловеца организирахме претърсване, но нищо... ! Бяхме убедени, че Шипчето е издъхнал някъде и ще се намери трофея. На тази мисъл ни навеждаше разказаното за самия изстрел. Позицията на животното, опората при стрелбата, калибъра на пушката, вида на куршума, мястото на прицелване и всички други подробности, които сочеха за добър, смъртоносен изстрел! Но както се казва „да, ама не...“ животното го нямаше. И ние, и ловеца се чувствахме изключително огорчени.

    Мина много време, но Шипчето го нямаше! Не се появи дори и ранен в района, който обитаваше преди ситуацията. Това още повече ни караше да мислим, че е умрял и е въпрос на време при търсенето на паднали рога да намерим трофея! На 16.02.2021 година две от момчетата, които събират рога виждат Шипчето! Ранен, отслабнал, куцащ с преден крак, но жив! Това обаче не беше най – изненадващото! Еленът беше видян в заградената площ при зубрите! И тук интересното е, че тежко ранено животно е успяло да преодолее ограда висока 220 см! Но нямаше време за изумление. Шипчето агонизираше и трябваше да се прекратят мъките му. Освен това съществуваше реален риск еленът да хвърли своите рога и да изгубим трофея като такъв! Ловните водачи в ЛТУ Воден се мобилизираха и ежедневно претърсваха оградената площ от около 800 ха в търсене на ранения елен! Сутрин от тъмно до вечер в тъмно! Ние като ръководство се опитахме да не вкарваме излишно напрежение в претърсването, защото ситуацията беше достатъчно напрегната! Просто оставихме ловни водачи и събирачи на рога да оперират заедно на терена, дадохме насоки, но реалната работа се вършеше от момчетата заети в ловностопанската дейност! Минаха 3 дни, нищо! В събота на 20.02 пътувайки от Ири Хисар към Воден получих СМС с текст: „Шипчето падна!“!!! Ей, повярвайте ми почувствах се така, както император Александър II, когато са му казали: „Плевен падна“! Изпитах огромно облекчение! Първо от това, че беше прекратена агонията на едно животно, което в никакъв случай не заслужаваше подобна съдба! Второ, че най - после щяхме нагледно да покажем как се отглежда един елен до зрялата му възраст! И трето щяха да се сбъднат сънищата и мечтите на един добър човек! По телефона се чухме с хора от екипа и се разбрахме да се организира ловен ритуал за Шипчето, със запалени огньове, с килим от клонки, с наздравица в негова чест! Изобщо всичко онова, което се полага на отстреляния дивеч при нормално проведен лов! След около час време пред ловния дом пристигнаха момчетата с елена. Разгледахме го, беше отслабнал доста. Виждаше се мястото на попадението от нашия клиент. Интересното беше, че човекът беше ударил елена точно където каза и точно където трябва, за да бъде поразено сърцето! Оставаше висящ въпроса защо еленът е жив след такова попадение от 300 WM и то от близко разстояние?! Не разчоплихме раната, това щяхме да направим на следващия ден. Сега трябваше да отдадем почест на един достоен син на Великата Воденска гора! Разположихме Шипчето в средата на каре от дъбови клонки. От двете му страни подредихме намираните през годините паднали рога от животното. В четирите ъгъла на карето запалихме огньове и отпихме глътка след наздравица! Атмосферата беше приповдигната. Всички бяхме доволни. Момчетата ловни водачи свършиха прекрасно своята работа. Разговорите продължиха с детайли как точно, кой видял Шипчето, пък кой му стрелял, в кой точно район и изобщо всички подробности около слуката. Постепенно огньовете догоряха, питиетата бяха изпити, огледахме за последно Шипчето, един вид се сбогувахме с него! Момчетата прибраха елена в камерата и се оттеглиха на заслужена почивка!

    Работата беше свършена. Оставаше само да се установят три неща, а именно защо при такова попадение животното не беше умряло, колко е всъщност възрастта му и каква е оценката на трофея. В понеделник накарах служителя, който обработва трофеите да разреже мястото на раняването. От там потече гъста течност с ужасна миризма, явно бяха започнали гнилостни процеси в плътта на елена. Рязахме до кокал и се оказа, че попадението на куршума е точно в дебелата кост до ставата, която свързва лопатката с долната част на крайника. Ударът на куршума беше счупил костта на три части, но самият той се беше пръснал и не беше проникнал в гръдния кош на животното, имаше осколки от куршума в мускулната тъкан на плешката, но нищо повече. Най – вероятно високата начална скорост на проектила и близкото разстояние до целта бяха довели до този резултат. Еленът нямаше поразен жизненоважен орган, започналите гнилостни процеси в тъканите най-вероятно щяха да доведат до отравяне на кръвта и това животно щеше да бъде загубено безвъзвратно.

    Излишно е да споменавам колко щастлив беше ловецът! Трофеят от сънищата му беше добит! Разговаряхме, обясних цялата ситуация и човекът въздъхна с облекчение, че не той е причината за лошия развой на събитията. Просто стечение на обстоятелствата и низ от случайности, но … и това го има в лова!

    След направен срез на първия кътник в лабораторията в София се установи с точност, че Шипчето е бил на 11 години. Трофеят беше оценен от регионална комисия за оценка на ловни трофеи и получи 222 точки по формулите на CIC, и категоричен златен медал. Разбира се, не твърдим, че това е най-великия елен на Света, но той и неговата история са показателни за процесите протекли в стопанството през последните 5-6 години.

    Така приключи историята на един елен, но историята на всички останали участници в нея продължава! Мисля, че и най – големите скептици не биха могли да отрекат, че избрания от нас път е правилен. Пътят е дълъг и осеян с трудности, но трябва да се извърви!

    Тук е мястото да изкажа благодарности на екипа на стопанството! Но не персонални благодарности, защото един човек сам по себе си не би постигнал резултати. Ключът е в отборната игра. От тракториста, който оре и сее нивите. През дивечовъда, който в студ и пек е в услуга на дивеча. Разбира се не омаловажавам ролята на ловния водач, който пази, наблюдава и следи дивеча, грижи се за поверения му охранителен участък и е на денонощно разположение в служба на гората и нейните обитатели. Ловният водач е брънката от веригата, която взема решението кое животно да живее и кое да умре! Внимание заслужават и общите работници, които с ежедневния си труд поддържат местообитанието в подходящ вид! Ще речете какво допринасят дървосекачите и горските стражари – експедитори? Но когато говорим за цялостност и екип никой не трябва да бъде пренебрегван, защото всеки по неговия си начин дава своя принос за общото благо. Накрая, но не и по значение ще обърна внимание и на ръководното тяло на стопанството, ръководителите на звена, заместник директори, счетоводство и изобщо всички аналитични специалисти, които с умелите си действия и насоки бутат колата във вярната посока!

    На всички, раздаващи своя труд и себеотрицание в служба на Воден-Ири Хисар, БЛАГОДАРЯ!

П.С.: …пътят тепърва започва!

 Автор: инж. Кирил Колев