Лиственица

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от преобладаващите растения в тайгата на Русия и Канада.

 

Общи сведения

Листвениците са листопадни дървета, достигащи на височина до 15 – 50 m. Клонките са диморфични – дълги (10 – 50 cm) с по няколко пъпки и къси (1 – 2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2 – 5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20 – 50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата.

Шишарките на лиственицата са дълги 1 – 9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5 – 8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите – къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1 – 3 cm) с къси присеменници, а южните – по-дълги шишарки (3 – 9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите.

 

Използване

Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай.

от Уикипедия, свободната енциклопедия