В турско време Воденската гора е притежание на местните околни села. През 50-те години на 19 век тя е завладяна от Махзаръ паша – тогавашен военен инспектор и син на везира Рашид паша – царедворец и близък човек на турския султан. От тогава гората, както и селцето, намиращо се в нея, носят името на османския владетел. Ощетените села не се примиряват и завеждат дело срещу пашата, което се точи 15 години. Решението на турския съд от 1876 година е в тяхна полза. То е подтвърдено от българско съдилище през 1881 година.

През 1884 година българското правителство обявява гората за държавна собственост. През 1924 година, след друго съдебно дело, от държавната гора се отделят 40 дка в района на тюлбето. Тези промени предизвикват необходимостта от допълнителни измервания за новия Стопански план на държавната гора „Воденска”, изработен през 1938г и утвърден с Указ № 37/19.05.1939 г., обнародван в ДВ на 2.06.1939 г.

Междувременно, промени настъпват и в наименованието на гората. През 30-те години на 20 век започва преименование на български селища, гори и местности, носещи турски имена. Така старото селце е преименовано на село Воден. Името се дава заради големия извор „Баш бунар”, който се намира в средата на гората. По нареждане на Министерството на земеделието от 1937 година гората е наречена Воденска.

Дълги години гората влизала в района на Разградското административно лесничейство и се водела в землището на село Острово. От 1937 година е отделена в самостоятелно лесничейство „Воденско” със седалище село Воден. Границите на гората опирали до землищата на селата Завет - на север, Малък Поровец – на изток, Старо селище – югоизток, Йонково – на юг и Калово на югозапад. В средата на гората е селището Воден, образувано от няколко къщи, разположени до бившия турски манастир /тюлбе/ „Теке Юсеин баба” и до някогашния сарай на пашата.