Характерна особеност на стопанството е, че то представлява горска територия, изпъстрена с открити площи във вид на дивечови ниви, ливади и пасища, разположена като остров сред огромните селскостопански блокове на Лудогорието. Целта на повечето ловностопански дейности е да се създадат оптимални условия за развитие на дивеча, с което да се намали миграцията му извън стопанството. Колкото по-добри условия за изхранване, спокойствие и недопускане на хищници (вкл. кучета) се осигурят, толкова повече и по-качествени животни ще имаме на тази територия.

През последните години голямо внимание се обръща на възстановяване на обраслите, самозалесили и самозахрастили се площи. Високопроизводителни обработваеми земи е допуснато да се превърнат в храсталаци или нископродуктивни насаждения, практически изгубени за дивеча. За целта се използва съвременна специализирана техника – шредер, който „смила“ наличната биомаса и я разпръсква обратно върху площта. При невъзможност да се механизират дейностите, се работи на ръка с храсторези и бензиномоторни триони и кастрачи. След заораване се възстановява старата обработваема площ, която се засява с подходящи едногодишни или многогодишни култури.

Всички открити площи в стопанството се стопанисват по съответен, подходящ начин. Освен като ниви за добив на концентриран фураж, доста площи се обработват и оставят за директно опасване от дивеча, за добив на люцерни и сена.

Емблема на стопанството е и ежедневното използване на конски каруци за подхранване и извършване на повечето ловностопански дейности. Така се съхраняват горските пътища, съвсем естествено се превъща присъствието на човека в средата на дивеча. Животните привикват към каруците и това позволява ефективното им използване за приближаване на дивеча по врема на лов.

Все още основна ловностопанска дейност е охраната на дивеча от незаконно ловуване. За съжаление през демократичните години тук са се практикували както традиционни бракониерски способи като лов на фар, лов от МПС, тиха гонка и комбинации между тях, така и местни похвати със специално обучени кучета, залавящи дивеча и доубиване от хора често със специални ножове. Никой не би могъл да се ангажира с оценка на причинените щети, но безспорно те са грандиозни. Най-ценната популация на Благороден елен в света е изтормозена от местни величия, жадни за месо! След причисляване на ДЛС „ВОДЕН–ИРИ ХИСАР“ като териториално поделение към „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, дивечът вече има реален стопанин и борбата с незаконното ловуване го поставя в приемливи рамки.