Традиционния поход "По пътя на четата на Таньо войвода" премина през Държавно ловно стопанство "Воден-Ири Хисар" на 31 май. Тази година се навършват 140 години от Априлското въстание и участниците в похода са многобройни - близо 650 ученици, преподаватели и родолюбци. Те бяха посрещнати и приветствани от ръководството на стопанството.

По предложение на Никола Обретенов и Христо Ботев, Таньо отвежда момците от Турну Магуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. На 17 май 1876 година, шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния, роден в Сливен, Таньо войвода (Таньо Стоянов Куртев), преминават Дунав и стъпват на българска земя при тутраканското село Пожарево. Съдбата на двете чети (Ботевата и на Таньо войвода) е сходна – първоначален ентусиазъм, момент на съмнения, лутане, сражения и разгром. Двамата войводи загиват, за да осветят два върха от историята на България – Околчица и Керчан баир. Двете чети - последен отблясък от пожарите на Априлското въстание - имат обща цел и сходна съдба. Бойният път на четата на Таньо войвода продължава 11 дни, преминава покрай 28 селища и през три сражения. Едно от местата, където спира за почивка е Хюсеин Баба теке (което се намира в близост до администрацията на ДЛС "Воден-Ири Хисар"). Таньо войвода загива на Керчан баир край село Априлово и след неговата смърт четата е разбита.